4 март 2026 г.
Преди няколко години Бабра Зафар има голям проблем. 200-те пилета, които тя и семейството ѝ отглеждат за продан, зависят от фураж, който се продава в търговската мрежа и който е изправен пред сериозни прекъсвания на веригата за доставки в Пакистан. Нарушенията застрашават цялото стадо.
Затова тя действа бързо, като проучва какво друго би осигурило достатъчно протеини за пилетата и изхарчва спестяванията си, за да започне още един бизнес. Този път тя продаваше брашнени червеи - пъргави ларви на бръмбари, които пилетата обичат да ядат. И макар да нямаше представа как да отглежда червеи, беше сигурна, че ще успее да го направи.
В края на краищата 46-годишната жена е преживяла доста мъчителни моменти. Преди десет години тя е самотна майка на деветгодишна дъщеря и живее в родния си град Равалпинди, където се връща след края на брака си. Както е обичайно, тя разчита на подкрепата на роднините си от мъжки пол. Докато брат ѝ не умира неочаквано и Зафар няма друг избор, освен да се справи сама. "Много се притеснявах откъде ще дойде храната ни и как ще плащаме сметките си", спомня си тя.
Зафар се насочва към това, което умее: шиенето. "Когато имаш деца, трябва да ги обличаш, а когато нямаш икономически средства, се налага да купуваш плат и да шиеш дрехите", казва тя.
В стремежа си да намери клиенти Зафар рекламира Babra Stitches в социалните медии. С изобретателност, малко късмет и много упорита работа тя се свързва с общности от пакистански жени, живеещи в чужбина, които трудно намират традиционни дрехи в западните магазини. До 2019 г. тя става достатъчно популярна, за да обмисли отварянето на магазин, с който да печели повече пари и да се свързва със света извън дома си. Но след това пандемията разбива мечтите ѝ да отвори магазин.
Зафар отново се опитваше да измисли как да остане на повърхността. За да допълни бизнеса си с дрехи, заедно с другия си брат започва да отглежда и продава пилета.
По това време Зафар се присъединява към Strive Women- четиригодишна програма, ръководена от CARE и подкрепена от Центъра за приобщаващ растеж на Mastercard, която има за цел да укрепи финансовото състояние на малките предприятия, управлявани от жени, в Пакистан, Перу и Виетнам. Чрез програмата Зафар придобива умения в областта на цифровите технологии, маркетинга и работата в мрежа, които ѝ помагат да поддържа шивашкия си бизнес, докато много жени, които познава, губят източника си на доходи.
Пътят на Зафар е отражение на реалността, с която се сблъскват милиони жени предприемачи в страните с ниски и средни доходи, където жените захранват местните икономики, но често са възпрепятствани от ограничен достъп до цифрови инструменти, обучение и мрежи. Както се подчертава на Международния ден на жената в неделя, преодоляването на тези различия може да отключи възможности не само за жени като Зафар, но и за общностите и икономиките, които зависят от техния успех.
Strive Women даде на Зафар смелостта да become нещо като сериен предприемач — такъв, който може да прави смели, информирани избори сред предизвикателствата. Когато недостигът на фураж застраши пилетата ѝ, тя започна да отглежда брашнени червеи. И както се оказва, брашнените червеи са доходоносно начинание.
Бабра Зафар, вдясно, и дъщеря ѝ Тахзиб Мирза работят заедно, за да опаковат червеи за хранене - бизнесът, който тя започва по време на пандемията, когато храната за пилета става все по-оскъдна.
Отглеждането на мелнични червеи е достъпно, устойчиво и не изисква много пространство - жизненоважна характеристика, тъй като Зафар и семейството ѝ живеят в къща, която е разположена само на 302 квадратни метра. Пилетата живеят в навес на покрива.
"Разширяването наистина изисква само вертикално пространство", казва Зафар. "Започнахме с около 15 щайги [с брашнени червеи], подредени една върху друга."
Милион червеи могат да се отглеждат в нещо толкова малко като скрин с четири чекмеджета. Черните бръмбари произвеждат яйца, които се превръщат в ларвни червеи. Те се изсушават предимно за храна, а някои от тях се оставят да узреят и да се превърнат в бръмбари, за да снасят повече яйца. Дори изпражненията са ценни и могат да се продават за тор.
Най-големият проблем за Зафар е да поддържа достатъчно високо ниво на влажност, за да се поддържат яйцата и червеите. Брат ѝ измислил да използва стари вентилатори за компютърни процесори, за да издуха парата от врящата вода около щайгите, поставени в къщата ѝ. Засега работи.
"Когато започнах да се занимавам с шиене, не разбирах, че има последователност, техники и методи за започване на бизнес", казва Зафар. "Нямах бизнес план, нямах идея. Направих го, защото трябваше да го направя."
Но когато с брат си стартират Urban Mealworms, те са много по-стратегически настроени, благодарение на обучението си от програмата Strive Women. Те се обърнаха към правителствени агенции, като тази, която помага на птицевъдите, и към търговци на екзотични птици. Те успяха да увеличат броя на клиентите си успоредно със способността си да разширяват броя на червеите, които могат да отглеждат. Днес тя разполага с десетки щайги, пълни с бръмбари и на трите стадия.
Междувременно Зафар запазва и започва да развива шивашкия си бизнес. Сега четири жени й помагат да шие моделите си по поръчка, които изпраща на клиенти от цял свят. Благодарение на опита си с Strive Women Зафар вече мисли по-широко, отколкото в миналото. Вместо магазин, в който да работи само тя, тя се надява да се превърне в нещо като фабрика, в която много шивачки биха могли да направят 50 или 100 копия от един модел, които да се продават в нейния онлайн магазин.
"Бизнесът с брашнени червеи и птици споделям с брат ми, така че нямам толкова голямо влияние, но бизнесът с шевици е само мой", казва Зафар. "Бих искала да мога да събера много жени на едно място и да шием заедно. Това ще бъде безопасен и приемлив от културна гледна точка начин за работа."
Така тя не само ще увеличи приходите си, но и ще даде възможност на други жени да последват примера ѝ.